В Япония всеки възрастен може да направи забележка на всяко дете. Там вярват, че всяко дете принадлежи на общността. И ако едно дете направи нещо нередно, а ти не реагираш, японците смятат това не за учтивост, а за безотговорност. Това е прост, но дълбок принцип. Той означава, че няма „моите“ или „твоите“ деца – има нашите деца.
Защото отглеждането на Човек не е лична, а обща задача. Затова е напълно нормално непознат да предупреди дете на улицата, възрастна дама да го коригира във влака или продавачът учтиво да помоли малчугана да не пипа всичко наоколо.
И не го правят с арогантност, а с уважение и нежност. Защото така се предава усещането, че живеем заедно не чрез контрол, а чрез грижа.
Тази нагласа се вижда във всеки ежедневен жест.
Никой не хвърля боклук по улиците.
Обществените тоалетни са кристално чисти.
В училищата децата сами почистват класните стаи и сервират обяд на съучениците си – не защото „трябва“, а защото така е правилно.
Те мислят за тези, които идват след тях.
Движат се през света така, сякаш той принадлежи не само на тях, а и на другите.
В Япония това не е просто правило, това е обща отговорност. Изкуството да бъдеш част от нещо по-голямо от самия себе си.
Може би, ако и ние се научим да гледаме на чуждите деца сякаш са поне малко наши, градовете ни ще станат по-тихи, улиците по-чисти, а сърцата по-меки.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=25248396614797903&set=a.127928443938067
