Read Time:39 Second
Лети момиче, лети далеко от убийците!
14 години доброта, докато я прегазят както си лежи на тротоара.
Жестока смърт…
Извършителят си тръгва без да спре и помогне на Мая.
Мая е била обичано и обгрижвано куче, но е живяла на улицата…
Отишла си е самичка на мястото, което е обитавала с години.
Земята е пропита с неините сълзи, болка, вик за помощ, последно вдишване и издишване…
Мая не е единствен случай, няма да бъде и последен!
Защото убийците се разхождат необезпокоявани, незачитащи ничий живот.
Решават кой да живее и кой да умре.
На тези, които написаха “ Много важно, умря поредният помияр“ ще допълня…
Помиярите сте Вие!
А Мая като всяко куче притежаваше сърце, което знаеше само да обича.
Прости Мая на човешкият род, най-жестокият род!
Г. ГЕОРГИЕВА
Happy
0
0 %
Sad
0
0 %
Excited
0
0 %
Sleepy
0
0 %
Angry
0
0 %
Surprise
0
0 %