Много е лесно да бъдеш смел и готин, когато си млад. Когато си в най-добрата си сила и възможности. Ама я бъди готин и смел, когато си възрастен. Когато тялото започва да те предава. Когато си изпълнен с отчаяние от случващото се наоколо. От хората. Когато най-добрите ти приятели се пречупят и започваш да виждаш едни страхливи хора, изпълнени с комплекси, но уверени в собственото си его, повярвали си, че притежават всичко и всички, защото са били достатъчно тарикати да се справят досега.
Ами да, трудно е да си смел и готин, заобиколен от такава среда. Но то това е и смисълът, когато си възрастен. Каквото и да се случва около теб, ти да бъдеш този, който може да даде верния тон – добрия пример. С ясното съзнание, че битът отминава и се променя постоянно. Тече. Идва ново, връща се старо. И така до безкрай. И твоята задача е никога да не се отчайваш и да не рухваш. Да не ставаш злобен, завистлив, страхлив. А обратното. Да показваш, че я има и светлата страна на нещата. И тя е много хубава, носи огромно щастие, но трябва да имаш смелост да ѝ се радваш, знаейки, че отново ще дойде тъмната и така до безкрай.
И в светлото, и в тъмното, да доказваш на себе си и на другите, че това е твоята задача като възрастен човек на този свят – да се бориш със страховете си и да ги побеждаваш всеки ден с развиване на знания и умения. И най-важното, със старателно отглеждане на любов в себе си. И раздаването ѝ с пълни шепи. Без страх, с ясното съзнание, че тя е неизчерпаем източник, но само, ако си готов да я заслужаваш и раздаваш постоянно.
Яна Маринова
