Сега ще си призная нещо, което от утре отново яростно ще отричам
Read Time:2 Minute, 22 Second
Сега ще си призная нещо, което от утре отново яростно ще отричам.
Аз обичам, когато съм си у дома… и мъжът ми също да е у дома. Имам усещане за уют. Твърдя наляво-надясно, че сама ми е супер, но истината е, че предпочитам всички да сме си заедно като семейство в коледна реклама на „Кока-Кола“.
Та, от няколко седмици той всеки ден ми напомня едно и също:
„В неделя съм за риба! Да знаеш! И без мрънкане, че имаме нещо да вършим!“
Всеки ден, без пропуск! С постоянството на аларма, която не можеш да спреш.
Вчера се прибира късния следобед и пак:
„Утре съм за риба.“
Добре, бе, човек, разбрах…ще видим…
Той влиза в банята, а аз решавам да готвя. Включвам котлона, слагам тенджера, сипвам олио. В този момент чувам, че сушилнята изписука, отивам да извадя дрехите. Не само ги извадих, а и ги сгънах и прибрах, като в обучително видео „Как да си организираме живота за 5 минути“.
Тръгвам обратно към кухнята и… мирише на дим. Виждам отражение в прозорците- ОГЪН! Истински!
Шкафовете горят, абсорбаторът се топи и капе върху килима, онзи дето пак мъжът ми го носи на рамо от Левкада и го пазех като реликва от Олимп.
Мисля две секунди: „Това не е за поливане с вода.“ После се сещам, че в колата имам пожарогасител, но докато стигна и се върна…
Решавам да действам стратегически. Крещя.
„ПОЖААААР! ПОЖААААР!“
Мъжът ми изскача от банята, както майка го е родила, тече пяна от него като от шампанско на Нова година. Започва да гаси, крещи, тича, мъкне някакви неща, крещи още по-силно, аз дърпам завеси и отварям прозорци, а той продължава да е гол като истински герой от древногръцка трагедия.
В този момент кучето обикаля като хеликоптер, лае като сирена и гледа огъня с ужас. От бяло вече минава в сивата гама. Ходи напред-назад, лае на огъня , после на мен, после пак на пламъците, сякаш се опитва да реши кой от нас е по-опасен.
Аз се моля само да не реши и мъжът ми да тича до колата за пожарогасител, защото както е ядосан, как точно да му кажа:
„Мили, може би първо… бельо?“
Накрая успява да изгаси всичко. Излиза на терасата, слага ръце на кръста, диша тежко и гордо. Кучето го следва, още е сиво, но живо и продължава да лае срещу дима, за да е сигурно, че злото е напълно победено.
Проблемът е, че нашата тераса гледа точно към пазара на Красно село… а е събота, пазарен ден.
От апартамента излизат облаци дим, а на терасата стои абсолютно гол човек с ръце на кръста. Сцената е епична.
Хората отдолу гледат, някои снимат, други ръкопляскат.
Днес е неделя, а той изкара цял ден в магазина, купувайки кухня. Мисля, че дори ще я сглоби.
А, да. Каза, че следващата неделя ще отиде за риба.
Ани Стоянова
Happy
0 %
Sad
0 %
Excited
0 %
Sleepy
0 %
Angry
0 %
Surprise
0 %
0
0
