February 16, 2026
ХАШТАГ

Затворихме тази врата преди 20 г. Тогава с дядо си отиде и животът от тази къща, в която мина детството ми… Днес дойдох

Read Time:1 Minute, 12 Second

Затворихме тази врата преди 20 години. Тогава с дядо си отиде и животът от тази къща, в която мина детството ми. Дядо въздъхна за последно заобиколен от близки, притвори очи и къщата изстина. Сложиха го до баба, до неговите родители. Майка и леля раздадоха част от дрехите му, пометoха стаите, измиха посудата и изпратиха хората.

Заключиха същата тази врата и си отидохме… всички. И в онзи ден нашата къща стана поредния празен дом в това умиращо село.

Днес дойдох.

И пак беше лято. Видях баба да шета по двора, закрила косата си с бялата кърпа. Дядо, голям и силен, се бръснеше на старото огледало до чешмата.

Дворът отново бе пълен с животни, овцете пасяха на поляната. Градината бе потънала в цветя. А от комина се носеше дим..А аз бях с онези шарени гащи, дето баба ми ги купи от селския магазин. Там, където продаваха всичко от царевица до щипки за пране.

Изведнъж усетих, че вали, че е зима. Много години бяха минали от онова последно лято. Аз бях на пустата улица. Само аз и кучетата на съседа дето лаеха в зимния ден.

Няма ги, но се надявам някъда там всички да са заедно. Поплаках си пред празната къща, в която няма кой да ме посрещне, пред затворената врата.

Прошепнах Весела Коледа. Къщата сякаш ме чу и въздъхна самотно. Дали ме гледат сега, ей тук до вратата, седнали?… Избърсах сълзите си и си тръгнах.

(2024)

Всичко за жената

Happy
Happy
0 %
Sad
Sad
100 %
Excited
Excited
0 %
Sleepy
Sleepy
0 %
Angry
Angry
0 %
Surprise
Surprise
0 %
Previous post Булка поиска развод 3 дни след сватбата, разбирайки, че съпругът ѝ…
Next post Истерия: Курсът на лева се срина на 1,99 лева за евро, огромни опашки за смяна