Затворихме тази врата преди 20 г. Тогава с дядо си отиде и животът от тази къща, в която мина детството ми… Днес дойдох

Затворихме тази врата преди 20 години. Тогава с дядо си отиде и животът от тази къща, в която мина детството ми. Дядо въздъхна за последно заобиколен от близки, притвори очи и къщата изстина. Сложиха го до баба, до неговите родители. Майка и леля раздадоха част от дрехите му, пометoха стаите, измиха посудата и изпратиха хората.

Заключиха същата тази врата и си отидохме… всички. И в онзи ден нашата къща стана поредния празен дом в това умиращо село.

Днес дойдох.

И пак беше лято. Видях баба да шета по двора, закрила косата си с бялата кърпа. Дядо, голям и силен, се бръснеше на старото огледало до чешмата.

Дворът отново бе пълен с животни, овцете пасяха на поляната. Градината бе потънала в цветя. А от комина се носеше дим..А аз бях с онези шарени гащи, дето баба ми ги купи от селския магазин. Там, където продаваха всичко от царевица до щипки за пране.

Изведнъж усетих, че вали, че е зима. Много години бяха минали от онова последно лято. Аз бях на пустата улица. Само аз и кучетата на съседа дето лаеха в зимния ден.

Няма ги, но се надявам някъда там всички да са заедно. Поплаках си пред празната къща, в която няма кой да ме посрещне, пред затворената врата.

Прошепнах Весела Коледа. Къщата сякаш ме чу и въздъхна самотно. Дали ме гледат сега, ей тук до вратата, седнали?… Избърсах сълзите си и си тръгнах.

(2024)

Всичко за жената

Happy

0 0 %

Sad

1 100 %

Excited

0 0 %

Sleepy

0 0 %

Angry

0 0 %

Surprise

0 0 %